Той е един от най-влиятелните, но и остро критикувани архитекти на 20 век. Познат е с псевдонима Льо Корбюзие и казва, че ако беше реализирал мащабните си проекти, светът щеше да е по-добро място.
Но заради онова, което наистина реализира, за него пък казват – никой друг не е направил толкова много, за да загрози света.
Личният гений на архитекта, дизайнера, художника и писателя Льо Корбюзие е почти безспорен, но идеите, на които се базира, са почти изцяло спорни. Мнозина го определят като тоталитарен мислител, а архитектурата му – като антихуманна.
Льо Корбюзие е роден като Шарл Едуар Жанре-Гри в Швейцария през 1887. Учи в занаятчийско училище и е много надарен, но се запалва по рисуване и архитектура, а през 1905, още незавършил, проектира първата си къща – вила Файе. Той още не е развил идеята, че, за да бъде творецът велик, трябва да скъса с всичко старо и да измисли нещо съвсем ново, така че вилата е приятно място. В това русло са и някои негови дизайнерски продукти, най-прочут сред които е шезлонгът „Корбюзие“ – настина удобно приспособление, класика на дизайна от 20 век.
През ПСВ той преподава и се занимава с теоретични архитектурни изследвания. Запалва се по модерния тогава железобетон и базира на него всичките си останали проекти, включително църквата „Нотр дам дю О“ в Роншан – сграда с необичайна форма, фантастичен силует и стени с прозорци в различна големина, които осветяват специфични места във вътрешното пространство. Но все пак, храм с голям недостатък – липса на топлина.
Льо Корбюзие умира от инфаркт през 1965, докато плува в Средиземно море. Вижда живота си като поредица провали и към края с горчивина казва: „Животът е прав, архитектът греши!“ Гробът му е маркиран с бетонен блок, който вероятно му тежи и отвъд.
